Две ръце с разтворени празни длани. Протегнати нагоре - към необозримото, синьото. Как ще се наситят с благодат, щом е толкова високо? Как ще измолят пълни шепи, щом е толкова далече? Небето...
Две ръце с протегнати празни длани. Облаци и ветрове галят върховете на пръстите. Треперещи устни. Шепот и недовършени думи. Цялото небе е в две очи. Там - под притворените клепачи. Загледани са в полета на своята молитва, носена на две крила.
По-необятен от всички небеса е размахът на крилата на душата.